Червеното което се разплиска!
Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско...
Окъпани във този топъл дъжд...
цветята тъй приятно - ароматни,
девойката - жена, младокът - мъж!
И нека в думите, поезия прекрасна
във порив напорист и тъй могъщ,
преодоляло болката ужасна,
Доброто да е принцип вездесъщ!
Денят в очите ми тържествено угасва!
Дали било е важно, безвъзвратно
последен ли си или само пръв?
Червеното което се разплиска
дали е вино ароматно
или кръв?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
