Червеното което се разплиска!
Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско...
Окъпани във този топъл дъжд...
цветята тъй приятно - ароматни,
девойката - жена, младокът - мъж!
И нека в думите, поезия прекрасна
във порив напорист и тъй могъщ,
преодоляло болката ужасна,
Доброто да е принцип вездесъщ!
Денят в очите ми тържествено угасва!
Дали било е важно, безвъзвратно
последен ли си или само пръв?
Червеното което се разплиска
дали е вино ароматно
или кръв?
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!!!!!!!!!!!!!1
-
Поздрав и от мен!
-
Благодаря Ви за топлите думи, Приятели!
Вие наистина сте специални. -
"Денят тържествено угасва" само когато " доброто е принцип вездесъщ", иначе угасва завинаги. А така светлината му остава да гори.Поздрав за хубавия стих и от мен!
-
Харесах и аз!
-
Радвам се, че го хареса Силвия!
Това стихче не е за всеки.
То изразява сюжета си не чрез думите, а чрез взаимовръзката между специфични символи и образи, изразяващи красотата в емоциите, които бих желал да споделя.
Рядкост са Хората, които могат да Четат на този език.
За това, истинско Удоволствие и великолепна Награда е Тяхното внимание и одобрение.
Още веднъж сърдечно Ти благодаря. -
Много е хубаво, Ангел!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
