bibsun (Капка Роса)
196 50
19.08.2013 г., 2:40 ч.

Червило (Другата жена) 

  Поезия » Любовна
616 0 3

Никога не исках да науча
името на другата жена...
Но един ден просто тъй се случи,
че прочетох как се казва тя.

 

Име - не. Но като нож прониза
писаното сякаш със мастило -
някъде по бялата ти риза
две следи от чуждото червило...

 

Не, не съм ù бясна, ала мога
да почерня всеки неин миг,
радостта да бъде и отрова,
а гласа ù да направя вик.

 

Даже да изгарям бавно в Ада,
мога да я срина в пепелта,
та почти тъй, както аз, да страда,
а вината - да я понеса!

 

Луда е по теб, обаче знаеш -
двойно повече съм луда аз!
Но... такава обич не желая.
Искам да е истинско при нас.

 

Ако тя докрай ти се обрича
и ти дава мойта топлина,
може би, по-силно я обичаш,
но въобще не вярвам във това.

 

Затова, присъда произнасяй -
мене или другата жена!
Всеки, знаем, за греха си плаща...
Тази нощ те чакам у дома.

© Капка Роса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, страхотна си!
  • Ама той си е взел решението. Да го чакам такъв, няма начин! Нека си идва, ако иска да види двуцевка от близо
  • Хич не бих го чакала такъв "червилен" ако съм на мястото на лирическата
Предложения
: ??:??