Червило (Другата жена)
Никога не исках да науча
името на другата жена...
Но един ден просто тъй се случи,
че прочетох как се казва тя.
Име - не. Но като нож прониза
писаното сякаш със мастило -
някъде по бялата ти риза
две следи от чуждото червило...
Не, не съм ù бясна, ала мога
да почерня всеки неин миг,
радостта да бъде и отрова,
а гласа ù да направя вик.
Даже да изгарям бавно в Ада,
мога да я срина в пепелта,
та почти тъй, както аз, да страда,
а вината - да я понеса!
Луда е по теб, обаче знаеш -
двойно повече съм луда аз!
Но... такава обич не желая.
Искам да е истинско при нас.
Ако тя докрай ти се обрича
и ти дава мойта топлина,
може би, по-силно я обичаш,
но въобще не вярвам във това.
Затова, присъда произнасяй -
мене или другата жена!
Всеки, знаем, за греха си плаща...
Тази нощ те чакам у дома.
© Любимата All rights reserved.
