10.02.2013 г., 10:33 ч.  

Чешит си падам 

  Поезия
985 2 20

Не съм от лесните - чешит си падам.
Не случих на орисници добри.
Уж мога да летя, а все пропадам,
и все за нещо някой ме кори.

До късно са прозорците ми будни.
Пилея се във глупави мечти.
Любовите ми до една са трудни,
като залостени с резе врати...

Надявах се със теб да е различно -
иконно в мен се вряза твоят лик.
Изгаряща реакция химична,
но видимо е, че съм слаб химик...

Навярно доживотно съм обречен
над формулата да гадая сам.
Нали съм се родил чешит изпечен -
за своя гордост ли... или за срам...

И няма как сега любов да прося -
останки бледи на изчезващ вид...
Като сълза в окото си те нося,
и като трън, в сърцето ми забит.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??