Честит "Свети Валентин"
Има нещо, което искам да споделя от много време.
Кой какво мисли за това - въобще не ми дреме.
Всеки един от тези редове е за жената,
която с лекота успя и сбъдна ми мечтата.
Мечтаех си за мъничко любов -
нещо тъй значимо в тоз живот суров.
Падах, ставах, плаках и душата ми ревеше.
Да срещна моето момиче - сякаш време беше.
Уви, моментът бе настанал -
някой да ми подаде ръка, докато съм паднал.
Падах, ставах, плаках и душата ми ревеше.
Всичко, дупенце*, със тебе свърши, всичко просто "беше".
Ти дойде в живота мой така внезапно
и ми припомни, че съм жив - трайно, еднократно.
Само един поглед ми беше необходим,
за да се почувствам силен, дори непобедим.
Доста често си мисля за прекрасния човек,
който ми показа, че все пак любов има в XXI век.
Въпросният човек, дупенце, си ти -
ще си в сърцето чак до последните ми дни.
Да... смея да използвам думи силни,
но това е заради моите чувства, още по-силни.
Ти се осмели да влезеш в живота ми, макар и сив
и донякъде заедно създадохме един общ живот красив.
Мислите си ми е трудно да подреждам
всеки път, когато те поглеждам.
Започвам глупости да заеквам и изреждам.
Понякога усещам колко глупаво и смешно изглеждам.
Но така се получава почти всеки ден,
щом знам, че имам такъв невероятен човек до мен.
Който, знам, че ми е другар и приятел пръв,
с който на 28 април станахме от една кръв.
За жалост не кръв имаше преди във мойте вени.
Страдания пълзящи, а около гърдите в една топка вкаменени.
Сякаш само от камъни и пясък бях създаден.
Всяко действие ме нараняваше, чувствах се предаден.
В един момент съдбата ми се усмихна.
След толкоз падане, като те видях - не посмях дори да кихна.
Бях готов на всичко, на което съм способен,
само и само да си до мен - един човек си ти страхотен.
Може и да звучи за някои смешно, несериозно и младежко.
Но защо?! Да си влюбен и да обичаш е толкова човешко!
Не ме е срам и от нищо не ми пука,
щом си с мен дори в беда или злополука.
Недей забравя тези мои думи!
Недей забравя картината с онези две муцуни!
Недей забравя цялата си същност!
И запомни, че аз те обичам не заради твойта външност!
Забележка: дупенце* - така си викаме на галено
За приятелката ми А.Ю.Ф!
С Обич : Свилен
Кой какво мисли за това - въобще не ми дреме.
Всеки един от тези редове е за жената,
която с лекота успя и сбъдна ми мечтата.
Мечтаех си за мъничко любов -
нещо тъй значимо в тоз живот суров.
Падах, ставах, плаках и душата ми ревеше.
Да срещна моето момиче - сякаш време беше.
Уви, моментът бе настанал -
някой да ми подаде ръка, докато съм паднал.
Падах, ставах, плаках и душата ми ревеше.
Всичко, дупенце*, със тебе свърши, всичко просто "беше".
Ти дойде в живота мой така внезапно
и ми припомни, че съм жив - трайно, еднократно.
Само един поглед ми беше необходим,
за да се почувствам силен, дори непобедим.
Доста често си мисля за прекрасния човек,
който ми показа, че все пак любов има в XXI век.
Въпросният човек, дупенце, си ти -
ще си в сърцето чак до последните ми дни.
Да... смея да използвам думи силни,
но това е заради моите чувства, още по-силни.
Ти се осмели да влезеш в живота ми, макар и сив
и донякъде заедно създадохме един общ живот красив.
Мислите си ми е трудно да подреждам
всеки път, когато те поглеждам.
Започвам глупости да заеквам и изреждам.
Понякога усещам колко глупаво и смешно изглеждам.
Но така се получава почти всеки ден,
щом знам, че имам такъв невероятен човек до мен.
Който, знам, че ми е другар и приятел пръв,
с който на 28 април станахме от една кръв.
За жалост не кръв имаше преди във мойте вени.
Страдания пълзящи, а около гърдите в една топка вкаменени.
Сякаш само от камъни и пясък бях създаден.
Всяко действие ме нараняваше, чувствах се предаден.
В един момент съдбата ми се усмихна.
След толкоз падане, като те видях - не посмях дори да кихна.
Бях готов на всичко, на което съм способен,
само и само да си до мен - един човек си ти страхотен.
Може и да звучи за някои смешно, несериозно и младежко.
Но защо?! Да си влюбен и да обичаш е толкова човешко!
Не ме е срам и от нищо не ми пука,
щом си с мен дори в беда или злополука.
Недей забравя тези мои думи!
Недей забравя картината с онези две муцуни!
Недей забравя цялата си същност!
И запомни, че аз те обичам не заради твойта външност!
Забележка: дупенце* - така си викаме на галено
За приятелката ми А.Ю.Ф!
С Обич : Свилен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свилен Славчев Всички права запазени
