22.09.2023 г., 18:17  

„Независимост?”

712 1 5

Честита Независимост, народе!

Вече никой вместо тебе не решава!

Вече няма господари – кукловоди,

които заповеди да раздават!

 

Вече горда и могъща сме държава,

а не някаква си там колония,

всеки тачи ни и уважава –

сериозен съм, не е ирония!

 

Вече всичко си избираме сами –

стига митове за чуждите намеси!

Властта за нас работи и не спи,

загърбила партийни интереси!

 

Все пак вече сме развита демокрация,

част от силна, независима Европа,

а на търсещия вечно конспирация

май дъската му сериозно хлопа…

 

Честито! Днес сме независими

колкото са независими овците –

примирени, кротки, хрисими

и безропотно наведени главите…

 

22.09.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, а относно коментара на zelenaradost: смятам, че е важно всеки от нас да има позиция (СОБСТВЕНА, а не наложена от медии и прочее манипулатори!), особено по важните въпроси, защото това показва, че разсъждаваме и имаме отношение към заобикалящия ни свят! Изпаднем ли в безразличие – лошо, много лошо...
  • Беее, така еее...
    Поздравявам те.
  • Браво, аз имам подобно стихотворение, който иска, нека го види!
  • Браво за позицията!
  • "Градът на слънцето" Томазо Кампанела
    Доживяхме!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...