Четейки " Шестоднев" на Йоан Екзарх

Руинù от стари времена -

камъни в трева... и тишина...

Изцяло ли градът е изоставен,

сред пустошта безволево забравен?

О не, не бих могъл да си представя,

че тук помръкнала е чест и слава.

Четейки, да, Йоан Екзарх сега

докосва моя ум една ръка -

с вълшебна сила тя ме озарява,

картина чудна в миг се пресъздава.

И, не, това не може да е сън,

аз чувам празничен, камбанен звън.

И виждам белокаменни стени,

закрилящи Преслав от вси страни,

и черкви се издигат разнородни -

базилики, във вид на кръст, ротондни

и други многобройни светски сгради,

а най- пленяват царските палати.

Блести дворецът украсен богато -

със багри, с мрамор, мед, сребро и злато.

И виждам хора, жизнен е народът,

кипи всестранно устремен животът.

Свещенниците Господ- Бог прославят,

книжовниците мъдро просвещават.

И седнал горд на златния си трон

посланници посреща Симеон.

Могъща е България, не спира

снага на три морета да опира.

И, не, това не може да е сън...

Аз чувам още празничния звън.

Из " Похвално слово за Велики Преслав " 2010 г.