ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви,
да тъпче и да мачка – тежък валяк,
в горчиви от безсъници утра,
там моите слънца отвъд превалят
и вече нямам време да ги спра,
там сигурно един ден ще изчезна –
издухан в Нищото глухарчен пух,
съдба ми даде Господ! – беше звездна,
бях аргонавт по тяло и по дух,
в какви Галактики, Вселени, ери
летях, разкъсал своя звезден плен,
веднъж и мама каза ми: – Валери,
ти няма ли да кацнеш някой ден! –
не се научих как се каца в кратер,
чета небето с поглед на дете...
Там някой ден Космическият вятър
безжалостно и нас ще ни смете.
© Валери Станков Всички права запазени