2 nov 2024, 15:55

Четене на нощното небе

  Poesía
304 1 1

ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ

 

... там, дето вятър кестените клати

и чорли некосените треви –

като че ли му плащат три заплати

през моите поляни да върви,

 

да тъпче и да мачка – тежък валяк,

в горчиви от безсъници утра,

там моите слънца отвъд превалят

и вече нямам време да ги спра,

 

там сигурно един ден ще изчезна –

издухан в Нищото глухарчен пух,

съдба ми даде Господ! – беше звездна,

бях аргонавт по тяло и по дух,

 

в какви Галактики, Вселени, ери

летях, разкъсал своя звезден плен,

веднъж и мама каза ми: – Валери,

ти няма ли да кацнеш някой ден! –

 

не се научих как се каца в кратер,

чета небето с поглед на дете...

Там някой ден Космическият вятър

безжалостно и нас ще ни смете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...