Гледам книга ми намига.
Нависоко. Как се стига?
Тежка. Нося без въпроси,
тихо стъпвам с пръсти боси.
Ще я хвана под юргана.
Ще чета, е не остана.
Сричам, не направо тичам.
Четенето го обичам.
Но без букви, още с кукли
си играя с руси букли.
Как чета ? Безспир, напирам,
всичко в книжката разбирам.
© Милена Френкева Всички права запазени