Четири
Четири
И пет е
Сутринта
Сатурн
И още някой
Са дошли да ме погалят
Косата ми порасна пак
И пак я няма
В самотно празнично мълчание
Аз чакам да се появят
Корените на приятелите ми
Юни е
Краят на август
Септември
И нямам желание да продължавам
Свърши лятото
Двайсет и пето
Най-празно от сезонните начала
Нямам желание да се изправя
Да се облека и да тръгна за работа
Затова само в ъгъла гледам
Където спомням си океана
Още някой е дошъл
Да ме погали
Носи име на игра
Малка е
И е пораснала
(косата ми)
Две са и са руси
С които предпочитам да избягам
Теб те няма вече в стаята
Мен ме няма в другия сезон
Отдавна вече не въздиша ятото
Което отлетя без да каже трето сбогом
И целия космос може да ти каже как е
И митични дракони
Невидими картини
Могат да те променят ако се обадиш
Как е
Като отвориш сутрин прозореца
И снега те стегне
И като муха парченце празнота
Кацне в шепите ти и заплаче
Как е
Когато затворите ти нямат цветове
Четири
И пет е
Знаеш ли
Че не остана време
От месеци самовглъбяване
И от години в шепите ми да жужи
Едно неканено
Еднакво ежедневие
05.09.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
