Четири капки
Четири капки
Вчера запазих сълзите ти в парчето плат,
прибрано в джоба ми .
И сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно.
Само те останаха от теб,
четири невинни капки.
Сгушени стоят и се страхуват
да не ги загубя в забързания ден.
Моите четири капки,
дано са последните от твойте очи.
Нали каза, че там няма да плачеш,
както до мен.
Аз съм виновна за толкова капки.
Загубих твойте усмивки.
Съвсем.
Четири невинни капки
и сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно.
За да ми липсваш с
четири капки по-малко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чонова Всички права запазени