Четири меланхолични времена

I-am-a-Cat (Калина)
7 10

3.12.2011 г., 22:55 ч.

Поезия » Пейзажна

934 0 2

Някак си прашно дори липите цъфтят,

всичко в невидим страх трепери

и сякаш дъждът измива нашия път,

капка по капка живота ни мери.

***

Спомени няма, нито надежда.

Краят на началото е тук –

маскиран в лятна одежда,

на жаркото слънце намигва напук,

оплело дните ни в своята прежда.

***

Като прашно одеало въздъхна луната,

около ней се кротки облаци сгушиха.

Октомврийска надежда е това, самотата –

само аз и дъждът горчиво я слушахме.

***

Снежен облак в малкото небе

полюшва се и богатството си лекичко крепи.

Ала няма по-тъжен облак на света,

щом и сълзите му в лед сковани са.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

I-am-a-Cat (Калина)

2011-12-04T17:26:56+02:00

Благодаря ти, Радка! Истината е, че всяка част е писана по различно време и въобще не съм имала намерение да ги комбинирам в едно. А и това е от периода, в който на всяка цена се стараех да има рима, хехе.
rozza (Радка Миндова)

2011-12-04T09:00:51+02:00

Мисля, че има нужда от доизглаждане, но определено не ти
липсват идеи и с времето ще пишеш все по- добре. Успех!