Някак си прашно дори липите цъфтят,
всичко в невидим страх трепери
и сякаш дъждът измива нашия път,
капка по капка живота ни мери.
***
Спомени няма, нито надежда.
Краят на началото е тук –
маскиран в лятна одежда,
на жаркото слънце намигва напук,
оплело дните ни в своята прежда.
***
Като прашно одеало въздъхна луната, ...