Четвърт луна
661
0
0
Кой ухапа тази нощ луната?
Кой я накара да плаче от болка
със сълзи, премръзнали
от човешко безразличие...?
А тя е сама...
Обречена вечно да скита
из чуждите небета и простори
и никога да не намери дом.
Тя е една – сред хиляди звезди
и тъгува, но кой ли ще я чуе...
и е все така сама...
И тази нощ, и идната,
и всяка друга тя ще скита...
Ще търси като бездомник,
ще плаче като сирак,
ще страда като самотник,
ще чувства като човек.
Луната грее и ще грее
незабелязано
обречено,
самотно,
тихо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
