Feb 6, 2010, 11:24 PM

Четвърт луна

658 0 0

Кой ухапа тази нощ луната?

Кой я накара да плаче от болка

със сълзи, премръзнали

от човешко безразличие...?

А тя е сама...

Обречена вечно да скита

из чуждите небета и простори

и никога да не намери дом.

Тя е една – сред хиляди звезди

и тъгува, но кой ли ще я чуе...

и е все така сама...

И тази нощ, и идната,

и всяка друга тя ще скита...

Ще търси като бездомник,

ще плаче като сирак,

ще страда като самотник,

ще чувства като човек.

Луната грее и ще грее

незабелязано

обречено,

самотно,

тихо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...