20.06.2015 г., 19:54  

Четвъртък вечер

860 0 0

Днес освободен от стрес
SMS след SMS изграждам своята реакция.
Не щраус във акция,
а дефанзивна, паралелна абстракция.

 

Китара в калъф от клавир.
В синхрон посвири апатично!
Насилствено дръж се прилично,
или тъжен тон не докосвай.
Остави го на пътя - не се ядосвай.

 

Облакът - облак, морето - море
шанс за промяна има ли въобще?
Седнал летейки, в нетипичен дилем -
колелото жребец е, а шапката - шлем.
Резонансна пътечка в един кръг от мечти,
където всичко е цветно, а сива си само ти.

 

Без потънали мисли в огледално отражение -
те остават зеленчук на моето въображение.

 

Когато дървените шарки в светли багри са облени
една вселена проектира се във хиляди вселени.
Видях сянка на обич, отразена в тъмен плафон,
а песента продължава тон, подир тон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Вачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...