21.07.2009 г., 10:19

Чиба

715 0 6

 

 

Не от кост на риба,

от неизречените истини се давя.

Как да им извикам: ”Чиба!”?

Затова мълча и мълчаливо в мен

само ехото ми отговаря:

„Като мида си обречен

бисера на неизреченото да опазиш.

То притиска те и жари,

закопай го във дълбока тишина!

Стиснатите зъби там ще са стражари.

 Бъдещи гмуркачи ще открият тази старина.”

 

Но кога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...