21 jul 2009, 10:19

Чиба 

  Poesía » Civil
562 0 6

 

 

Не от кост на риба,

от неизречените истини се давя.

Как да им извикам: ”Чиба!”?

Затова мълча и мълчаливо в мен

само ехото ми отговаря:

„Като мида си обречен

бисера на неизреченото да опазиш.

То притиска те и жари,

закопай го във дълбока тишина!

Стиснатите зъби там ще са стражари.

 Бъдещи гмуркачи ще открият тази старина.”

 

Но кога?

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??