Не от кост на риба,
от неизречените истини се давя.
Как да им извикам: ”Чиба!”?
Затова мълча и мълчаливо в мен
само ехото ми отговаря:
„Като мида си обречен
бисера на неизреченото да опазиш.
То притиска те и жари,
закопай го във дълбока тишина!
Стиснатите зъби там ще са стражари.
Бъдещи гмуркачи ще открият тази старина.”
Но кога?
© Милко Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
