Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно,
в етер с ветрения ветър,
С тряс на трескавите страсти
мери метрения метър.
Ах, ахатът ахкохолен,
свети светло в белосвет,
глага благите глаголи
с четини от чет безчет.
Като леля си лелея
литър литкав биполит.
Копър копан ще копнея
в ситото си сипкав сит.
Чинке, чинке, чай да чием,
пей ми песен за поле!
Мило аз ще се измия
в мисленото ми море.
© Йотор Амер Всички права запазени