Чиновникът
1.1K
0
0
Достоен, млад и напет!
Чиновник е той, чиновник и поет.
Пробужда сe рано във зори,
измива гурлясали очи.
И е вечно яден и свадлив.
И бракът даже не е сполучлив.
На работа отива той.
На шефа иска да е "свой ".
Изпи прокиснало кафе,
филия хляб разчупи си на две.
Дойде и краят на денят работен.
Чиновникът е уморен.
Прибра се в своя дом студен, сиротен.
Съблича свойта риза изпотена,
по ръбовете приятно захабена.
Жената сготвила е зелка,
а на земята дреме котка пухкавелка.
п.с. Даже котката не иска зелка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Павлов Всички права запазени
