Достоен, млад и напет!
Чиновник е той, чиновник и поет.

Пробужда сe рано във зори,
измива гурлясали очи.

И е вечно яден  и свадлив.

И бракът даже не е сполучлив.

На работа отива  той.

На шефа иска да е "свой ".

Изпи прокиснало кафе,
филия хляб разчупи си на две.

Дойде и краят на денят работен.

Чиновникът е уморен.

Прибра се в своя дом студен, сиротен.

Съблича свойта риза изпотена,

по ръбовете приятно захабена.

Жената сготвила е зелка,
а на земята дреме котка пухкавелка.

п.с. Даже котката не иска зелка