Душата си изчистих от обичане!
От всичко я изчистих... И от теб!
Сълзите парещи, пречистващи,
отвътре парят като лед!
Там със изгрева всичко изгаря,
там на брега топи се в очите леда,
със докосване тихо водата,
превръща сълзите в мъгла...
И е тихо! Ах толкова е тихо!
И може би затуй ми се мълчи!
Изчистих си душата от обичане...
... и криле си подарих!