Чисто като уиски без лед
Отпивам бавно... уискито пари...
малко лед търся с поглед... уви...
Ще почакаме... паля цигара,
а в колоните басът гърми.
Отегчена се взирам във нищото,
две сълзи във очите ми парят...
От дима на тютюна, бе... вие пък...
А до мен мъжки глас проговаря...
"Не разбрах... - вдигам вежди. - Кажете?"
А пък той се усмихна и седна.
"Не досаждам? Ако тъй е, простете."
И към чашата своя посегна.
Не досаждаше, даже напротив
и на свой ред и аз се засмях.
Не задаваше много въпроси...
Пък и аз приказлива не бях.
И така... втора чаша уиски...
И със втората нямаше лед
Е, какво? Ще го пиеме чисто.
Май така е на вкус по-добре.
……………………………………….
Беше шумно, но чувах зова на сърцето.
Вдишах бавно дима на поредна цигара.
Разкопчах две-три копчета, вече давах заето.
Този пич, без да иска, щеше в грях да ме вкара.
Не отказах, когато ме викна в колата.
Не отхвърлих поканата дръзка за „чай”.
Не потрепнах, когато ми докосна ръката
и помоли: "Блаженство ми дай!"
Приближих се, докоснах го и усетих страстта...
Вдишах бавно парфюма му и се взрях във очите.
В този поглед се чувствах пак желана жена...
В мене лумнаха чувства отдавна изтрити.
Бързо падаха дрехите... и задръжките с тях...
Бавно гаснеше пламъкът на горящите свещи...
Нежно вкусвах от него страст със привкус на грях.
А играта любовна бе метежно-гореща.
Да се случи това просто бе неизбежно:
Ситни капчици пот навлажниха телата
Влезе в мен и повтори - бавно, сигурно, нежно...
Само стонът ми тих наруши тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
