15.08.2008 г., 8:59 ч.

Човеци 

  Поезия » Философска
939 0 13
Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...
След взиране в съседа накривя
далечната греда на хоризонта.
Наместо длан протягаме ръка
с бронирани юмруци. Още колко
проскърцваща утеха ще броим
от тънката кесия под миндера.
Защото Богородица не спи
и с дишащо безмълвие ни дебне... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??