Човеци
Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...
След взиране в съседа накривя
далечната греда на хоризонта.
Наместо длан протягаме ръка
с бронирани юмруци. Още колко
проскърцваща утеха ще броим
от тънката кесия под миндера.
Защото Богородица не спи
и с дишащо безмълвие ни дебне...
Внимаваме. В съня си сме нащрек.
Пролазва ни умора... като плесен.
Маймуната прилича на човек
единствено когато... е с човеци.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...
След взиране в съседа накривя
далечната греда на хоризонта.
Наместо длан протягаме ръка
с бронирани юмруци. Още колко
проскърцваща утеха ще броим
от тънката кесия под миндера.
Защото Богородица не спи
и с дишащо безмълвие ни дебне...
Внимаваме. В съня си сме нащрек.
Пролазва ни умора... като плесен.
Маймуната прилича на човек
единствено когато... е с човеци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
