Aug 15, 2008, 8:59 AM

Човеци 

  Poetry » Phylosophy
879 0 13
Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...

След взиране в съседа накривя
далечната греда на хоризонта.
Наместо длан протягаме ръка
с бронирани юмруци. Още колко

проскърцваща утеха ще броим
от тънката кесия под миндера.
Защото Богородица не спи
и с дишащо безмълвие ни дебне...

Внимаваме. В съня си сме нащрек.
Пролазва ни умора... като плесен.
Маймуната прилича на човек
единствено когато... е с човеци.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??