Aug 15, 2008, 8:59 AM

Човеци

Poetry » Philosophical

1.1K 0 13

Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...

След взиране в съседа накривя
далечната греда на хоризонта.
Наместо длан протягаме ръка
с бронирани юмруци. Още колко

проскърцваща утеха ще броим
от тънката кесия под миндера.
Защото Богородица не спи
и с дишащо безмълвие ни дебне...

Внимаваме. В съня си сме нащрек.
Пролазва ни умора... като плесен.
Маймуната прилича на човек
единствено когато... е с човеци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вил (Виолета Зашева)

Всяка дума, всеки ред замислят! Разтърси ме...

2008-08-18T14:00:44+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

"Маймуната прилича на човек
единствено когато... е с човеци." Олеле, не знам какво да кажа!!!

2008-08-15T23:01:01+03:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Някъде бях чел една перифраза:
"Вълкът за вълка е човек"
Поздрави за хубавия стих!

2008-08-15T19:30:43+03:00
edelvais (Анна Попова)

Хора много - човеци малко! За пореден път поздравления за идеята и изпълнението!

2008-08-15T18:47:54+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Руже!!!

2008-08-15T18:35:41+03:00