Човеци
Сред пусти полета, из прашни пътеки
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно
търсят подкрепа.
Всеки ореол е корона от тръни
и всеки венец
е бодлива утеха.
Накрая остава ни празната вечност –
и зрънце надежда
в ръката отсреща.
Надежда, която угасва навеки,
когато човеците
тихо изчезват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
