Hunterszone (Константин Дренски)
2 202

Apr 17, 2015, 7:47 AM

Човеци

Poetry

667 0 2

Сред пусти полета, из прашни пътеки

от време на време

се мяркат човеци.

А в своите зверства, чрез своите жертви

нечовеци отчаяно

търсят подкрепа.

Всеки ореол е корона от тръни

и всеки венец

е бодлива утеха.

Накрая остава ни празната вечност –

и зрънце надежда

в ръката отсреща.

Надежда, която угасва навеки,

когато човеците

тихо изчезват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Да се хванем за зрънцето. Какво друго да правим?!Човеците вече са малко. Харесах!

2015-04-17T18:03:30+03:00
stoyna (Стойна Димова)

За съжаление - печална констатация, но би трябвало за зрънцето да се хванем и да запазим човешкото, щом все още тук- там може да се срещнат човеци.
Поздрав за постигнатата творба и лек ден!

2015-04-17T13:32:23+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0