Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
Apr 17, 2015, 7:47 AM

Човеци 

  Poetry
474 0 2

Сред пусти полета, из прашни пътеки

от време на време

                                    се мяркат човеци.

А в своите зверства, чрез своите жертви

нечовеци отчаяно

                                        търсят подкрепа.

Всеки ореол е корона от тръни

и всеки венец

                             е бодлива утеха.

Накрая остава ни празната вечност –

и зрънце надежда

                               в ръката отсреща.

 

Надежда, която угасва навеки,

когато човеците

                                тихо изчезват...               

© Константин Дренски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да се хванем за зрънцето. Какво друго да правим?!Човеците вече са малко. Харесах!
  • За съжаление - печална констатация, но би трябвало за зрънцето да се хванем и да запазим човешкото, щом все още тук- там може да се срещнат човеци.
    Поздрав за постигнатата творба и лек ден!
Random works
: ??:??