Човеци

17 abr 2015, 7:47

Poesía

476 0 2

Сред пусти полета, из прашни пътеки

от време на време

се мяркат човеци.

А в своите зверства, чрез своите жертви

нечовеци отчаяно

търсят подкрепа.

Всеки ореол е корона от тръни

и всеки венец

е бодлива утеха.

Накрая остава ни празната вечност –

и зрънце надежда

в ръката отсреща.

Надежда, която угасва навеки,

когато човеците

тихо изчезват...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-04-17T18:03:30+03:00

Да се хванем за зрънцето. Какво друго да правим?!Човеците вече са малко. Харесах!
stoyna (Стойна Димова)

2015-04-17T13:32:23+03:00

За съжаление - печална констатация, но би трябвало за зрънцето да се хванем и да запазим човешкото, щом все още тук- там може да се срещнат човеци.
Поздрав за постигнатата творба и лек ден!