Човеци
Сред пусти полета, из прашни пътеки
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно
търсят подкрепа.
Всеки ореол е корона от тръни
и всеки венец
е бодлива утеха.
Накрая остава ни празната вечност –
и зрънце надежда
в ръката отсреща.
Надежда, която угасва навеки,
когато човеците
тихо изчезват...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
