Човек, погубен, заличен, почти изначално осъвременен.
Човек на вихри, човек на слабост, човек обременен…
Минават дни, не идват други, защото той, Човекът, вече бил е…
Едно е нужно, друго чуждо, да видиш Светa с опакото на ножа.
Краставицата, нужна на домата в цялата избруталяла мощност.
Планетата, прежулена от дните, от хората с извехтели ризи.
Едно е сигурно – поддадеш ли се на магията,
усетиш ли всичко, после идва скуката и самотата.
След нея Аз и накрая Вие?!?
Оттук насетне е ясно, в пръстта се ражда животът и плътта…
На там целящи са всичките деца.
Едно е сигурно – идва ли скръбта, ...