22 jun 2010, 10:08

Човек

1K 0 0

 

Човек, погубен, заличен, почти изначално осъвременен.
Човек на вихри, човек на слабост, човек обременен…

Минават дни, не идват други, защото той, Човекът, вече бил е…
Едно е нужно, друго чуждо, да видиш Светa с опакото на ножа.

Краставицата, нужна на домата в цялата избруталяла мощност.
Планетата, прежулена от дните, от хората с извехтели ризи.

Едно е сигурно – поддадеш ли се на магията,
усетиш ли всичко, после идва скуката и самотата.

След нея Аз и накрая Вие?!?

Оттук насетне е ясно, в пръстта се ражда животът и плътта…
На там целящи са всичките деца.

Едно е сигурно – идва ли скръбта,
далеч е любовта, която всъщност не е дошла…

Чужда тишина, не си участвал скоро в простота,
имаш една случайна истина, забола се в глупостта!

Свобода и пак е Тя, гола, чиста и сама,
далечна и близка, лети като пеперуда…

Може би е Тя, или е Луда,
едно е сигурно – Тя е Буда!

И идва Бог, след него Аз,
и идвам Аз, след това сте Вие…

И така от край на край –
ето ти един безкрай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...