Човек

23.11.2020 г., 10:39 ч.

Поезия » Философска

172 0 1

Човек

По малко вярвам и във Бога –

от Сатаната се страхувам,

но в тяхната „реалност“ мога

съвсем добре да съществувам...

В живота, не тъй свят за жалост,

макар неволно съм свидетел –

на целият човешки хаос

и кривата му добродетел...

О, неразумно ми човечество!...

В мъглявината край Всевишния

зове́ носталгията за Отечество,

но вятър трябва ми да дишам,

и Слънце, просто за да бъда

безсмъртен както семената,

благословен за винаги с „присъда“ –

привързан да съм за Земята!...

19.11.2020.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.