Човек
Човек
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам...
В живота, не тъй свят за жалост,
макар неволно съм свидетел –
на целият човешки хаос
и кривата му добродетел...
О, неразумно ми човечество!...
В мъглявината край Всевишния
зове́ носталгията за Отечество,
но вятър трябва ми да дишам,
и Слънце, просто за да бъда
безсмъртен както семената,
благословен за винаги с „присъда“ –
привързан да съм за Земята!...
19.11.2020.
© Коста Качев All rights reserved.
