Човек от световния ужас
ЧОВЕК ОТ СВЕТОВНИЯ УЖАС
Уморен съм. До смърт уморен.
Нямам сили за нищичко вече.
На матрака си – вехт дунапрен,
се извъртам – печално човече.
И се будя по Трети петли
със надежда – светът да е ласка.
Той не знае как страшно боли! –
в безчовечната нощ да ме стряска.
Телевизорът сипе лъжи,
че от утре ще дишам във Рая.
Ако цял век така продължи,
ще си кажа: – Все ми е тая!
Под тонажите звезден баласт
ще си пукна и аз – самотяга.
Бях мъжът, който тихо към вас
с Обич блага душица протяга.
Боже, чуй ме в небесния свод?
Тих молебен във храма Ти служа.
Искам своя си собствен Живот!
Днес. И тук. Не в световния ужас.
20 март 2023 г.
гр. София, 19, 50 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
