21.03.2023 г., 15:23 ч.

Човек от световния ужас 

  Поезия
401 2 4
ЧОВЕК ОТ СВЕТОВНИЯ УЖАС
Уморен съм. До смърт уморен.
Нямам сили за нищичко вече.
На матрака си – вехт дунапрен,
се извъртам – печално човече.
И се будя по Трети петли
със надежда – светът да е ласка.
Той не знае как страшно боли! –
в безчовечната нощ да ме стряска.
Телевизорът сипе лъжи,
че от утре ще дишам във Рая.
Ако цял век така продължи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
: ??:??