Човек за човека е вълк
Озлобени и търсещи мъст,
хора гонят поредна облага.
Над Земята ни смогът е гъст,
а под нея поредните лягат.
.
Бяхме силни, емоции имахме,
подивяхме от злия ни ден.
Дълго време съдбата проклинахме.
Сега всеки е обременен.
.
Поживяхме си много години,
със идеали, с безбройни мечти.
Ала времето тихо отмина,
на финала сме, знам, почти.
.
Разрушение, смърт и омраза
ни съпътстват, идеалите нови.
И мори ни душевна проказа,
да посрещнем смъртта сме готови.
.
Не желая да пиша любовно,
не желая да съм позитивен.
Чувствам себе си зъл и виновен,
за това, че светът си отива.
.
Не желая да виждам пред мене
лицемерни усмивки фалшиви.
Да ми казват, че няма проблеми,
те са слепи, светът си отива.
.
А човек за човека е вълк,
дебне тихо жертва поредна.
А животът ни вече от дълг,
се превърна в искрица последна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светозар Петров Всички права запазени
Успех!
