Човек за човека е вълк
Озлобени и търсещи мъст,
хора гонят поредна облага.
Над Земята ни смогът е гъст,
а под нея поредните лягат.
.
Бяхме силни, емоции имахме,
подивяхме от злия ни ден.
Дълго време съдбата проклинахме.
Сега всеки е обременен.
.
Поживяхме си много години,
със идеали, с безбройни мечти.
Ала времето тихо отмина,
на финала сме, знам, почти.
.
Разрушение, смърт и омраза
ни съпътстват, идеалите нови.
И мори ни душевна проказа,
да посрещнем смъртта сме готови.
.
Не желая да пиша любовно,
не желая да съм позитивен.
Чувствам себе си зъл и виновен,
за това, че светът си отива.
.
Не желая да виждам пред мене
лицемерни усмивки фалшиви.
Да ми казват, че няма проблеми,
те са слепи, светът си отива.
.
А човек за човека е вълк,
дебне тихо жертва поредна.
А животът ни вече от дълг,
се превърна в искрица последна.
© Светозар Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вярно е че светът не е идеален но по някога нищо не може да се направи!!!Не бъди толкова негативен отвори сърцето си и ще видиш че душата ти ще те накара да пишеш по спокоино и думите ще се леят от сърце ОПИТАЙ!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
лицемерни усмивки фалшиви.
Да ми казват, че няма проблеми,
те са слепи, светът си отива."
Харесва ми начинът,по който виждаш нещата.