Човеко!...
Човеко!...
Боли ме, когато обичам света,
боли ме, но няма да спра.
Боли ме, когато в очите чета:
"Аз на това не държа".
Жегна ме днес, както всеки друг ден.
Затворих се в плен на скръбта.
В плен... на това мен,
което инак би заляло света.
Защо да се давиш в мойте сълзи,
когато широк е света.
Защо, щом и твойта болка боли,
а аз само слушам в захлас.
Боли ме, когато обичам света.
Обичам светът да боли.
Стоя отстрани, възхитена, без глас.
И да ви гушна - то пак ще боли.
Ще гори. Ще чакам.
Не мога да плача пред тебе, уви-
когато широк е света.
Да бяха същите твойте сълзи -
пак щях в мен да държа.
И да пиша на листа.
Боли ме, когато теб те боли.
Да имах големи ръце -
както мойто сърце ти обви...
Но пий, пий от мойто сърце!
Боли ме, когато теб те боли.
Боли ме, когато не те.
Спокоен, спокоен ти продължи.
Спокоен, с щастливо лице.
Непохватност ме обхваща
щом те погледна.
Как да избегна
да стана на камък.
Но пий, пий от мойто сърце,
малки са мойте ръце.
Болката тук ме държи.
Безполезна ще съм, ако в сълзи
се разпадам върху света.
Боли ме, когато теб те боли.
Боли ме, когато не те.
Спокоен, спокоен ти продължи.
Спокоен, с щастливо лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
