Човеко
606
0
0
Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его,
чакаща лъч да я сгрее
Досущ като птица, човеко,
душата да литне копнее.
Но тежки са тези окови,
кой от нас по ще успее
и даже и всичкото злато,
без човечност, богатство ли - не е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Великов Всички права запазени
