Човеко

20 abr 2019, 9:45

Poesía

395 0 0

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.

В сянка от болното его,
чакаща лъч да я сгрее
Досущ като птица, човеко,
душата да литне копнее.

Но тежки са тези окови,
кой от нас по ще успее
и даже и всичкото злато,
без човечност, богатство ли - не е!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.