20 апр. 2019 г., 09:45

Човеко 

  Поэзия
347 0 0

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее. 
Човек за човека, човеко, 
отдавна, човек вече не е.

 

В сянка от болното его,
чакаща лъч да я сгрее
Досущ като птица, човеко, 
душата да литне копнее.

 

Но тежки са тези окови, 
кой от нас по ще успее
и даже и всичкото злато, 
без човечност, богатство ли - не е! 

  

© Георги Великов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??