5.10.2012 г., 10:51 ч.  

Човекът 

  Поезия » Философска
2366 2 6

Човекът е трошица от вселената –

миниатюрен, жалък и нищожен,

човекът толкова елементарен е,

а животът – твърде сложен...

 

Човекът е прашинка незначителна,

тъй дребна и почти невидима,

човекът е безгласна буква,

мълчаща, сякаш е обидена...

 

Човекът е мъничка точка

в море от думи, знаци и граматики,

човекът – атомче изгубено,

далеч из чуждите галактики...

 

Човекът е нищо и никакъв –

една песъчинка в пустинята,

човекът - парченце от пъзела,

една-едничка снежинка от зимата...

 

... Човекът е трошица от вселената –

миниатюрен, жалък... слаб.

Но нали, ако ги нямаше трохите,

просто нямаше да има хляб...

 

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:
  3425 
Представям ви втора песен от предстоящия ми албум, 'Rhytm And Poetry/РАП-кази'', изграден изцяло върху авторски стихове и разкази. ''Човекът'' е продължение на едноименното стихотворение, което можете да прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/chovekyt-17.
ТЕКСТ:
Куплет 1: Човекът е трошица ...
  2860 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добри сравнения, издържано, страхотен стил. Все така да продължаваш.
  • "... Човекът е трошица от вселената-
    миниатюрен, жалък... слаб,
    но нали, ако ги нямаше трохите,
    просто нямаше да има хляб..."

    Много точни думи!
  • Хубаво!
  • Чета, чета и толкова се смалих- превърнах се в един миниатюрен пиксел и вече се чудех ще изчезна ли в нищото, когато последните два реда ме реабелитираха и ме направиха отново човек. Много ми хареса. Поздравления!
  • Браво Калински!Поздравления!
  • Просто прекрасно! 6 !
Предложения
: ??:??