Човекът
Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна,
тъй дребна и почти невидима,
човекът е безгласна буква,
мълчаща, сякаш е обидена...
Човекът е мъничка точка
в море от думи, знаци и граматики,
човекът – атомче изгубено,
далеч из чуждите галактики...
Човекът е нищо и никакъв –
една песъчинка в пустинята,
човекът - парченце от пъзела,
една-едничка снежинка от зимата...
... Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък... слаб.
Но нали, ако ги нямаше трохите,
просто нямаше да има хляб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калински Всички права запазени
