Човекът
По мостове лъжовни скитащ,
намразил всички агнешки души,
с маска на лице върви човекът
сред зверове и рамки от стени!
В обжегнатост от грехове
той често крачи,
разярен от светлината на деня.
Или пък застинал броди в мрака
и се отърсва от гнева.
Едното му лице е бяло-
жених на истината се зове.
А другото е потъмняло-
продрана ризница от светове.
Блажено пъклен,
блажено кръвожаден,
еднакво и овца и бог!
В него се разкъсва богът
или е дяволски чертог.
И храмът Божи негов дом е,
и пущинакът му е благодат.
Възвишеност или погром е,
Елизиум е или пък празен цвят.
Ту глас на лъв, ту на къртица…
Цъфтяща мъдрост в тъмнина!
Отрупан със метални жици,
прекрачил своята сянка
изплува в човешката си светлина!
Прокълнат или величав,
ще носи в своята утроба
тръни и цветя.
Ще носи щастие, тегоба,
плача на скръбните сърца!
По мостове лъжовни скитащ,
намразил всички агнешки души,
с маска на лице върви човекът
сред зверове и рамки от стени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
