Човекът
Никога не е живял
този, който все се кани да живее.
Щом на славея все песента допявал,
но своя той не можел да запее.
Този, който никога не е обичал,
нищо от живота пак не е разбрал.
И щом във вярност той не се е вричал,
може би напразно е живял...
Този, който цял живот цветя отглеждал,
но полско никога не е мирисал,
на север и на юг света разглждал,
но нищо пак не си записал.
В живота щом на сцена не е стъпвал,
а гледал е от заден ред,
от театъра щом винаги се е отдръпвал,
значи живял е без билет.
Щом новини е слушал със години,
но в тях не се е появявал
и брал е горсите къпини,
но никога в уста не ги е слагал.
Щом на живота в прашната пътека
заспивал е като ленивец,
не е разбрал това Човекът,
че цял живот е бил СТРАХЛИВЕЦ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Наумова Всички права запазени
