Човекът е осъден да избира
Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб,
намирам само болка от беда последна.
По пътя си вървя сама,
а ти къде си , аз безследно чезна.
Намират ме и други , но не искам.
За теб горя , за теб търпя и стискам,
в юмрук държа една звезда и пискам
срещу вятъра на дивата гора.
А устните си с мед не мажа,
крия се под чорлава глава,
Та другите по пътя да откажа,
защото твоя съм и до безкрай.
Любов една за теб и мен,
а не слова държащи в плен.
И голи и боси , нощем и ден,
С памук и без памук и с лен и без лен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Петкова Всички права запазени
