Човекa - глас
Може би да е тесен този свят покрай мен,
може аз да съм пречка, тъй широко скроен.
Топли дрехи откраднах от замръкнал простор,
но простора безкраен - не разбрах, че е двор.
По презумпция свободен, даже нямам си дом,
нито робска колиба - аз не съм Чичо Том.
Спя където заваря, но най-вече навън...
Там нощес съм потънал във лирически сън:
Влизам в лунната вана - пълна с течен сапун,
мия трите си зъба и се чувствам Нептун!
След бръснача загребвам шепа морски звезди -
превъзходни за пилинг, със щадящи бодли.
После вечност се търкам, търкам, търкам и млад,
всяка бръчка изправил, си нахлузвам халат.
И разпявам се важен - нека чакат във ЦИК!
Днеска мога с гласа си, да сваля политик!
Слънчев лъч ме залавя във отсрещния МОЛ,
като гипс по фрактура се втвърдявам и гол,
чакам някой дизайнер, да му мине на ум,
че съм "бог" заслужаващ марков супер-костюм.
Стилен - тръгвам по "Графа", пълен фърст елегант.
А жените потръпват, кат' платна на Рембранд!
С предна ножица скачам във открития "Ройс",
знойно гадже ми смига и надува "Дъ войс".
Сам гюрука се вдига, десет капки рубин
маникюрно проблясват - респектирам с "Деним".
Туй съм аз - Суверенът! И от хлаб по-голям -
имам стачна готовност - живи стриди да ям!
Ето, с "Ролекса" точно, "Невски" бием във шест,
после палим каучука и отпрашваме в "Шефс"
Първа маса ни чака - имам бадж "Парвеню",
обер-келнера носи фантастично меню!
Шолът с кост "Мокър сън" - промо-хит за деня! ...
Сметка! - чука капчука. Ресто! - Нямам врата!
Спри да чукаш тогава? В мен ли още си, глас?
Сбогом - чакат те всички... ням самотник съм аз.
Мойто право на избор трая около ден.
Теб, мъжете държавни днес избраха от мен.
Аз те моля: Не идвай! - в моя сън на клошар,
не вилней, кат' еничар в безсловесен олтар.
Свил се вечер притихвам и заспивам без глас,
вкопчен здраво в Земята - ембрион на Атлас.
И се раждам в плацента - от парцали - готов,
този свят да понасям... с мълчалива любов.
© Борис Борисов Всички права запазени