27.07.2025 г., 23:33

Човекът и Гората

346 1 1

                               Човекът и Гората 

 

 

Защо човече хвърли фаса ти?

Не виждаш ли че съм беззащитна.

В тази адска жега защо не помисли,

затова е мозъка ти, постъпка първобитна!

 

Сега горят дърветата ми моите деца!

Какво ти сторихме че постъпи така?

Каква небрежност, простотия е това,

а имаш и ти деца и гледат те това!

 

А аз съм белите дробове на тази земя,

искаш да дишаш чист въздух нали!?

Няма ги дърветата ми, всичко изгоря,

ти им отне живота за жалост, ти ги уби!

 

Уби и животните в тази стара гора,

задушиха се и изгоряха, тъжна картина.

Дали случайно или с умисъл стори това,

Господ го видя и ще си платиш за това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...