28.11.2007 г., 19:20

Човекът, който някога обичах

1.7K 0 3

Човекът, който някога обичах.
Къде е той сега?
Ти го уби!
Уби себе си!
Как можа?
Обичах те!
Или поне така си мислех.
Всеки поглед,
всяко докосване ме караха да тръпна.

Приемах те такъв, какъвто си -
грешен, несъвършен, неразбиращ.
Аз те разбирах.
И те исках.
Но ти го уби!
Уби тази мечта.

Вече си ми безразличен,
но още обичам спомена за онзи,
онзи, който беше
или, който само съм си мислела,
че съществува.
Останало ли е нещо от него?
Съществувал ли е някога въобще?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жаклин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина стиха ти е много много силен!
    Поздрав! 6+
  • Много силна поезия!
  • Не живей със спомените,мила,те носят само лъжата,в която сме вярвали!Гледай само напред!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...