28.11.2007 г., 19:20

Човекът, който някога обичах

1.7K 0 3

Човекът, който някога обичах.
Къде е той сега?
Ти го уби!
Уби себе си!
Как можа?
Обичах те!
Или поне така си мислех.
Всеки поглед,
всяко докосване ме караха да тръпна.

Приемах те такъв, какъвто си -
грешен, несъвършен, неразбиращ.
Аз те разбирах.
И те исках.
Но ти го уби!
Уби тази мечта.

Вече си ми безразличен,
но още обичам спомена за онзи,
онзи, който беше
или, който само съм си мислела,
че съществува.
Останало ли е нещо от него?
Съществувал ли е някога въобще?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жаклин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина стиха ти е много много силен!
    Поздрав! 6+
  • Много силна поезия!
  • Не живей със спомените,мила,те носят само лъжата,в която сме вярвали!Гледай само напред!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...