Човекът с хармониката
/посветено/
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче.
По здрач, оглушал от забързани стъпки
на тихи миряни и знатни особи,
безлюдния град в топъл звън ще окъпе
човекът със свойта хармоника джобна.
Извие ли трели, земята забавя
дълбокия пулс, после птиците буди,
а въздухът – фина мембрана, в октави
трепти, сякаш пърхат с криле пеперуди.
И макове нощем поникват в паважа,
полюшват стеблата си крехки по двойки.
Трамваи, подметки... преди да ги смажат,
Луната косач точи сърп за ръкойки.
А вятърът обич в улуците пуска,
потребна и утре светът да танцува.
Човекът, хармоника стиснал във устни,
до изгрев ще свири. Макар... че не чува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
